Събудихме се оцелели след вчерашния измислен празник. Някои се чувстват горди от великата си храброст да плашат малки деца и да си скрият лошите дела под маски на чудовища. Други чистят намазаните си с яйца врати. Трети успокояват децата си цяла нощ, че чудовища няма и се опитват да се сетят кой е измислил толкова безсмислен празник и защо празнуваме чуждите празници, а нашите не.

Но се събудихме! Добро утро, БЪЛГАРИ!

Честит Ден на народните будители! Честит Първи Ноември!

Голям ден, в който можем да споменем имената на много велики българи. Да не си кривим душата – не се сещаме често. Колко често разказваме житие и битие на нашите будители пред нашите деца?!

И на фона на вчерашните емоции и днешния голям български празник се питам „ Защо не създадем наша традиция – българска традиция“. Защо не се пълнят магазините с характерни дрехи и аксесоари на българските будители. Преди време учителката на дъщеря ми помоли да облечем децата по този начин. Обиколих много магазини и молове  и освен черепи, вещици и кръв нямаше нищо друго. Подръчните средства не могат да създадат същото настроение, защото са си просто импровизация. Но представете си ако имаше хубав костюм на Христо Ботев, на Левски, на Райна Княгиня или на братята Кирил и Методи, на Хаджи Димитър или Паисий Хилендарски. Няма начин децата да не се запалят по историята на своя будител, да разказват на другите кой е той и какво е направил, да запомнят много по-лесно своя герой – да го запомнят завинаги.

Така си представям аз празника на 01.Ноември, точно след 31.Октомври.

Но май много се размечтах! Остава ми да разказвам на децата ми за празникът на будителите и после да бърша сълзите им, защото приятелите им са се подиграли, че са се облекли като първата българска учителка – Анастасия Димитрова, вместо като кървящо зомби.

Но аз вярвам, че България е жива!

Да се знае, да се помни,
че България е жива!
На будителите скромни
българинът китка свива.