„Воистина Воскресе“ се чу в тълпата пред църквата. Тълпа, която бе предимно от младежи с леко приповдигнато настроение и бутилка с алкохол в ръка вместо свещ.

Говореха и се забавляваха, като в клуб и никой не успя да чуе попа, когато каза: Христос Воскресе.

Това ли е вярата? Та, тези хора не знаеха нищо за вярата, не знаеха, защо са там тази нощ.

И се замислих… Едно време казваха, че е било забранено да се ходи на църква на Великден. Така е, но аз нямам  Великден, в който да не съм била на църква със семейството си. И в тези забранени за вяра времена всички, които бяха там се молеха и ВЯРВАХА.

Днес всички сме свободни да вярваме, а къде ни е вярата?

Какво се случи, че Великден се превърна в козунак, агнешко и бой с яйца, които гордо да си обелим и пуснем прекрасните боядисани черупки на улицата пред църквата. Иначе, как ще се види, че сме били на църква – трябва да се оставят следи. Следите на липсващата ВЯРА.

От Велики Понеделник, разказвам на дъщерите си какво се случило във всеки един от дните на великата седмица. Когато стигнах до Разпети петък, четиригодишната ми дъщеря се разстрой, че заради нашите грешки, някой е страдал и е умрял от болка. Така го вижда тя – в нейната малка главичка и попита: „Защо сме толкова лоши, че празнуваме ден, в който Христос е умрял заради нас?“  и обеща да не греши.

Наивно и по детски днес страда, а утре може би ще е в някоя от групичките пред църквата със шише в ръка и аз ще се почувствам толкова зле, колкото Исус, когато тези, заради които се жертва викат „Разпни го“.

Истинската вяра не е в ходенето на църква, в козунака, в яйцата и в постите. Тя е в душата! Нея нито строй, нито власт, нито човек може да ти вземе. Нея или я имаш или никога не можеш да разбереш, дори да постиш цяла година. Вярата е в доброто, в саможертвата, в смирението, в спазване на нормални правила и норми на поведение. 

 

Христос Воскресе! Прости ни, Господи! Води ни в правилната посока и показвай грешките ни, защото сме хора и грешим, но когато осъзнаем грешката си имаме най-добрият урок на живота, а когато я поправим се доближаваме поне малко до теб. Амин!