Идеалът за красива жена – според вековете
Мили дами, в навечерието на 8-март се замислих какво е да си жена. Толкова е трудно и в същото време, толкова прекрасно. Щастливка съм, че съм жена по нашите географски ширини, защото все още има народи, които третират жените като роби или като втора категория хора. Скоро прочетох, че във великата в момента дестинация Занзибар, жената трябва да построи дома- буквално, да се грижи за домакинството, да гледа децата, да носи вода и т.н. Сигурно се питате, за какво е мъжът й. Той дава съвети, ако тя не успее да се справи с нещо. Правилно прочетохте – дава съвети!
Но и тук при нас не е лесно да си жена. Още по трудно е да си красива жена – модата и рекламата постоянно ни налагат стереотипи какви майки да бъдем, какви съпруги, какви работници, какви жени, какви любовници да сме. И резултатът е видим. На където и да се обърнеш срещаш клонинги – еднакви скули, устни, очи, коса, гърди, задни части, пропорции. И тъкмо са минали през всички процедури до съвършения външен вид (липса на дупе) и хоп- нова мода (бразилско дупе) – айде обратно през мъките.
Защо си го причиняваме? Защо позволяваме да ни слагат под постоянни идеали, и се обезценяваме.
Вижте през какво са минали дамите през различните векове:
*Праисторически погледнато, красотата на жената е била в пищните форми. Вярвало се, че тези жени са по-плодовите.
*През Ренесанса около XV в. най-сексапилни и красиви били закръглените тела. Смятало се, че бялата кожа и червените устни са символ на аристократизъм и чистокръвност. Много девойки си причинявали кръвозагуба за да имат по-бяло лице. Не стига това, ами дори си изскубвали веждите и миглите.
*XVII век идеала за красота е Рубенсовия тип жена – силно закръглени форми и пищна гръд, румено кръгло лице, с плътни вежди, двойна брадичка и пухкави рамене.
*XVIII век има корена промяна в идеала и еталон за красота става тънката талия. Корсетът е неразделна част от облекло, а много жени са си чупили костите и са си причинявали вътрешни увреждания, за да постигнат мечтаната талия (то и днес някои си вадят ребрата в името на красотата).
*XX век идеалът за мода става противоположен на миналото – високи жени, слаби и с дълги крака, тежък грим и силно подчертани вежди. На мода идва слабата фигура. Появиха се заболявания като анорексия и булимия.
*Днес е модерно да си изкуствен. Изкуствено дупе, гърди, лице, зъби, душа. Станаха модерни: мъжкия тип тяло – по-широка горна част и много малко дупе, после тялото с много равни форми – тип „табуретка“, после голям бюст с много малко дупе, а сега навлиза модата на огромния бюст с много малка талия и голямо изпъкнало дупе. И така до кога …?
Аз отказвам да участвам в този престъпен маркетингов подход към женската красота. Колкото и да съм грозна поне съм „аз“ – истинска и естествена. Когато се погледна в огледалото виждам промяната и знам, какво съм преминала, преживяла, виждам преминалите години в отпусната кожа, виждам усмивките в дълбоките бръчки, виждам спокоен живот в понатрупаните килограми. Виждам себе си!
А, като включа телевизора виждам хиляди жени в перфектния външен вид за днешният идеал за красота, които не виждат себе си, убеждават ме колко са щастливи в четвъртия си пореден брак и се насилват за да се усмихнат.
Бъдете себе си!
Знаете ли, че има народи с престъпни представи за красота дори днес? Вижте кой са те в следващата статия Идеалът за красива жена според различните народи
