Бисквитки жълъдчета - спомен от миналото
В коледния месец няма как да не се промъкне носталгия по детството. Коледа винаги ме връща вкъщи, където израснах, при мама и татко и брат ми; където бях безкрайно щастлива и обичана; където празникът беше най-красивото усещане през цялата година; спазването на традициите, прекадяването с тамян, молитвата, украсяването на елхата, домашният уют и мама. Споменът ми как приготвя вкусотии в кухнята докато пее коледни песни е сред най- ясните , цветни и вечно живи картини в моето съзнание през декември.
Не бях виждала майка ми от доста месеци. Сигурно, ще се запитате защо? Отговорът е прост – защото я обичам. Знам, че никой не е застрахован да се разболее и този ужасен вирус е навсякъде и това не трябва да е причина да се разделяме. Проблемът е да не я разболея аз, защото никога няма да си простя, ако се случи нещо лошо точно заради мен.
От една седмица не съм излизала и днес отидох да я видя за 15-20 минути екипирана с маска и без да пипам нищо. И там – у дома се почувствах отново на 7-8 години. Въпреки годините на майка ми и неприятната 2020г. – украсата беше сложена, коледното настроение се усещаше и топлото посрещане, което никога няма да забравя бяха там.
И ето ме сега – отварям старите рецепти на мама и попадам на бисквитки-жълъдчета. Всеки на моята възраст няма как да не помни този вкус и форма. Вълшебно детство, а моите деца не са ги пробвали. Време е да поправя тази грешка – запретваме ръкавите!
Рецепта за бисквитки-жълъдчета
Продукти:
250 гр. меко масло; 180 гр. захар; 2 бр. жълтъка; 1 ванилия; Около 450 гр. брашно (за да стане меко ронливо тесто)
Мармалад; Шоколад; Орехи
Приготовление:
Разбиваме маслото с пудрата захар на пухкав крем. Добавяме ванилията, жълтъците и отново разбъркваме. Прибавяме брашното и омесваме меко, маслено, ронливо тесто. Оформяме с помощта на малка лъжичка бисквитки (слагаме малко тесто в лъжичката, натискане с длан отгоре за да се оформи равна повърхност, махаме излишното тесто по ръба на лъжичката и внимателно с приплъзване изваждаме оформеното тесто) и ги подреждаме в тава с хартия за печене – с равната част към тавата. Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 10 минути. Внимавайте, защото много лесно изгарят. След като изпечете бисквитките ги слепваме две по две с тънък слой мармалад или конфитюр (с равната им страна една към друга). Спомням си, че мама понякога ги слепваше с крем от разбито меко масло с пудра захар – изяждах си пръстите.
И финалният щрих е да потопим широката част на вече слепените жълъдчета в разтопен шоколад или мармалад и после в смлени орехи.
Това е – голяма философия няма, но си отнема доста време, затова използвах помощ от приятел. Аз омесих тестото, с помощта на децата оформихме половинките. Съпругът ми беше пекарят. Слепването на бисквитките, тункването и овалването в орехите също са дело на принцесите ми. Е, доста се омазаха, но беше много забавно. Сговорна дружина, планина повдига.
Винаги съм била педантичен перфекционист и за Коледа правя оформени сладки с много цветове и украса. Този път оставих децата да се докоснат до моето минало. Несъвършенствата в тази чиния щяха да ме дразнят много, но не и днес. Точно в тях са най-забавните моменти и огромното старание и усмивка на момичетата ми. Прекрасни моменти, които се надявам да създадат вълшебни спомени в малките им главички, когато пораснат. А, ако тези спомени ги връщат вкъщи поне за няколко минути след много години, означава, че днес сме победили времето и сме създали безвремие.
Да ни е сладко!
Страшно вкусни станаха. Благодаря. Сложих,както каза за слепване масло и конфитюр. Полвин ден работа и ги изядоха за 2 часа 🙁