Първият учебен ден
Остават броени дни до 15 септември – трепет, вълнение, страх и стрес … всички тези чувства бушуват в детето Ви, но те с пълна сила са завладели и Вас. Успокоявате малкият първокласник, че всичко ще е наред и рисувате мечти в главата му, но сърцето Ви почти е спряло от страхове и притеснения. Цялото ни старание в тези моменти е да успеем да скрием чувствата си и да направим първият учебен ден вълнуващ и незабравим спомен за първокласникът.
Терзанията на една майка
Спомням си лятото преди този голям ден на дъщеря ми… . Вече се бях спряла на училището – не държах да е елитно, а да ми е удобно местоположението му и все пак славата да не е стряскаща. Дойде най-трудният и важен въпрос – кой класен ръководител да избера?! Учителят от първи до четвърти клас изгражда навиците на ученика, създава представата за обучението, полага основата на необходимите знания за всички следващи години. Той учи и възпитава децата ни в любов към учението, към родината и изгражда отношенията между съучениците. Разпитвах много и ми препоръчаха една учителка според повечето мнения най-добрата. Отидох на родителската среща, на която ни представиха всички класни ръководители и познайте… . Тази препоръчана учителка не я харесах, още преди да се представи лично аз усещах, че не е преподавателят, който ще накара дъщеря ми да обикне училището, да ходи с желание и още по-малко да успее да я вдъхнови. Очайваща ситуация! Но както казват мъдрите хора – „всяко зло за добро“. На срещата един от преподавателите грабна вниманието ми веднага – мила, приветлива и лъчезарна жена, която говореше увлекателно и споделяше моите представи за обучението и образованието. Бях сигурна, че това е учителят, който ще води детето ми нагоре – госпожа Теодора Шивикова. Бях пред дилема – да запиша дъщеря си при нея и да й причиня стреса да не се познава с нито едно детенце в класа й или да я запиша в клас с много познати деца, но при госпожа, която знам, че няма да я предразположи достатъчно. Избрах първото (както казах – за мен учителят е най-важен). Следващите два месеца преминаха в терзания и питания дали не съм сгрешила, дали не прецаках дъщеря си. Истината е, че се чувствах виновна. Разделях я от приятелчетата й само заради някакъв майчински инстинкт.
Опитвах се да създам ведра обстановка вкъщи. Имах огромното щастие тези месеци да съм в отпуск по майчинство с малката ми дъщеря и това ми помогна да направя незабравими дните на дъщеря ми и да я подготвя психически за първи клас. Разказвах й истории от моите ученически преживявания, избирахме заедно ученически пособия и дрехи и пеехме песни за първият учебен ден. Най-любимата й песен беше: Първи клас И така в игри и закачки денят наистина настъпи.
Тоалет; семпла, но красива прическа; букет; уважението към хората, на което съм я възпитала – това можех и й дадох. Никога няма да забравя погледа й – в него се сливаха вълнение и страх, нетърпение да започне и желание да избяга; гордост и притеснение; очакване на неизвестното и зов за помощ към мен. Денят мина тържествено и много вълнуващо благодарение на класната й. После се почерпихме и играхме, разглеждахме снимки и създавахме спомени. И се започнаха…дългите ученически дни, неизвестността как се справя, сприятелила ли се е. Всичко беше наред, хаосът беше само в моята глава. Учителката й беше там вместо мен и й даде всичко. Научи я да обича училището, да уважава съучениците си, да е организирана, да поема инициативи без да се страхува от провал, да се изявява пред публика, да обича България, да проявява съпричастност – тя просто беше като майка на пълен работен ден, а аз само вечер( след като започнах да работя). Но аз направих изборът въоръжена само с един обикновен майчин инстинкт. Каквото и да ви съветват и да говорят хората, ние, майките най-добре познаваме децата си. Всяко дете е отделна личност и това което работи при голямата ми дъщеря, абсолютно не помага при малката.
Защо Ви губя времето да разказвам за моите дилеми и терзания? Защото всяка майка се сблъсква с избор между чужди препоръки и лични усещания , а в тези моменти главите ни ще експлодират от мислене.
Знам, че не е панацея, но слушайте вътрешният си глас, особено за децата си. Той е най-добрият пътеводител.
Успех на всички ученици и техните родители. Да им върви по вода!
Най-важният урок е да ги научим на уважение, защото е пълно с учени хора в нашата държава, които не знаят значението на думата. Вадят дипломи от всеки джоб, а не знаят как да се държат възпитано и любезно.
