Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Разбира се, както при повечето празници и тук има спорове и отрицание: „Да бъде или да не бъде?“.

Не ме интересува кога и как е възникнал, нито мнението на хората за него! Това е празник на жената, която ражда любов, топлина и милост.

За мен 8 март е ден на мама. На тази, която ме е родила; бдяла е над мен денонощно; закриляла ме е от целия свят и от мен самата; боляло я е, когато съм страдала и е била щастлива, когато съм била добре. Всъщност тя и до ден днешен го прави. И аз знам, че ще е така цял живот. Защото майка не е просто дума, а титла, която носиш до гроб.

Днес съм на тридесет и девет години и се имам за самостоятелен човек, който може да се справи с проблемите си. И въпреки това се връщам назад, където спомените говорят друго. Всеки проблем или страдание което съм имала е минало през нея – там на пост… да й се обадя, за да ме прегърне и да каже, че всичко ще се оправи. Там пред болницата , чакаща с часове за да разбере, че съм добре; там пред хората, които са ме сочили с пръст, за да поеме удара; там пред наведеното ми и паднало тяло, за да ми даде ръка да се изправя; там пред телефона в 5:00 сутринта, за да е готова да дойде и да гледа болното ми дете докато аз работя. Там е тя – МАМА. Тя е навсякъде и в същото време никъде, за да не ми пречи и досажда, докато се мисля за самостоятелна. 

Днес аз съм майка и знам как се чувства, но дали ще съм толкова добра като нея? Никой не може да е по-добър от мама. Никой и нищо на този свят не могат да я заменят. И днес, когато никога нямам време за нея, защото аз съм майка – тя просто чака. Чака да се обадя с новият ми проблем и молба да подаде ръка.

Но днес се обаждам, мамо, за да ти кажа, че те ОБИЧАМ БЕЗКРАЙНО и ако имам някакви добри качества ги дължа на теб!

И съм сигурна, че всеки един може да каже същото за своята майка. Направете го, майките го заслужават!