Още сутринта трябва да съм избрала днес на коя страна съм?! Празнувам ли Св Валентин и предавам православната си вяра или празнувам Трифон Зарезан и оставам горда българка?

Вместо грим слагам желязната си броня в очакване на всички нападки и официално обявявам, че предпочитам ден, в който да засвидетелствам любовта си към хората около мен. Да, Свети Валентин е католически празник, а аз съм православен християнин. И какво от това?

Вярата ми е в сърцето, а не в църквата! И се радвам, че има ден, в който да кажа по специално „Обичам те“! Казвам тази дума всеки ден на съпругът ми, на децата ми, на майка ми, на близки хора, на силно разстроени приятелки – ДА, казвам я всеки ден, не само на 14 Февруари.

 Но на Св. Валентин тази дума е с много по-силно значение – в нея има емоция, усещането е по-голямо. Тук не става въпрос за подаръци! Те не правят деня по-различен. Тук става въпрос за вълнение – вълнение, което е различно от ежедневното „Обичам те“;  цветенце, което ухае по-различно от огромния букет преди няколко дни; докосване, което носи повече усещане.

И какво му е лошото тогава на празника?

И за тези, които с гордост обявяват „Аз признавам само Трифон Зарезан“ искам да напомня, че той се празнува на първи февруари. И дааа, това е по нов стил, но тогава празнувайте всички празници по стар стил. Не го правите, нали? Само този, за да си имате оправдание – защото е много страшно да си покажеш чувствата.